Хисарският отшелник

By Hannah Howe

Някои хора няма да се спрат пред нищо в стремежа си към богатство и власт. Всъщност алчният често ще прибегне до убийство.

— Ти преживя много стресиращ период наскоро — каза д-р Алън Стори, годеникът ми. — Аз ще пътувам до България, за да присъствам на една конференция по психология, защо не ме придружиш и ще си направим и ваканция?

Чудесна идея, помислих си аз. Въпреки това, когато пристигнах в България, любопитната ми природа ме подтикна към една мистерия датираща от Втората световна война. Тази мистерия беше свързана с Емил Ангелов, „Отшелникът от Хисаря“. Когато се гмурнах в миналото, разбудих някои призраци, което доведе до убийство и до перспективата да прекарам остатъка от дните си в български затвор.

Отшелникът от Хисаря – една история за корупция, убийство, една жена и нейната седемдесетгодишна мечта, която доказва, че миналото, настоящето и бъдещето са дълбоко преплетени.

• Language: Български
• Publisher: Goylake Publishing
• Release date: Sep 26, 2018
• ISBN: 9781999601782

Hannah Howe

Hannah Howe is the bestselling author of the Sam Smith Mystery Series (Sam's Song, book one in the series, has reached number one on the amazon.com private detective chart on seven separate occasions and the number one position in Australia). Hannah lives in the picturesque county of Glamorgan with her partner and their two children. She has a university degree and a background in psychology, which she uses as a basis for her novels.Hannah began her writing career at school when her teacher asked her to write the school play. She has been writing ever since. When not writing or researching Hannah enjoys reading, genealogy, music, chess and classic black and white movies. She has a deep knowledge of nineteenth and twentieth century popular culture and is a keen student of the private detective novel and its history.Hannah's books are available in print, as audio books and eBooks from all major retailers: Amazon, Barnes and Noble, Google Play, Kobo, iBooks, etc. For more details please visit https://hannah-howe.comThe Sam Smith Mystery Series in book order:Sam's SongLove and BulletsThe Big ChillRipperThe Hermit of HisaryaSecrets and LiesFamily HonourSins of the FatherSmoke and MirrorsStardustMind GamesDigging in the DirtA Parcel of RoguesBostonThe Devil and Ms DevlinSnow in AugustLooking for Rosanna MeeStormy WeatherDamagedEve’s War: Heroines of SOEOperation ZigzagOperation LocksmithOperation BroadswordOperation TreasureOperation SherlockOperation CameoOperation RoseOperation WatchmakerOperation OverlordOperation Jedburgh (to follow)Operation Butterfly (to follow)Operation Liberty (to follow)The Golden Age of HollywoodTula: A 1920s Novel (to follow)The Olive Tree: A Spanish Civil War SagaRootsBranchesLeavesFruitFlowersThe Ann's War Mystery Series in book order:BetrayalInvasionBlackmailEscapeVictoryStandalone NovelsSaving Grace: A Victorian MysteryColette: A Schoolteacher’s War (to follow)What readers have been saying about the Sam Smith Mystery Series and Hannah Howe..."Hannah Howe is a very talented writer.""A gem of a read.""Sam Smith is the most interesting female sleuth in detective fiction. She leaves all the others standing.""Hannah Howe's writing style reminds you of the Grandmasters of private detective fiction - Dashiell Hammett, Raymond Chandler and Robert B. Parker.""Sam is an endearing character. Her assessments of some of the people she encounters will make you laugh at her wicked mind. At other times, you'll cry at the pain she's suffered.""Sam is the kind of non-assuming heroine that I couldn't help but love.""Sam's Song was a wonderful find and a thoroughly engaging read. The first book in the Sam Smith mystery series, this book starts off as a winner!""Sam is an interesting and very believable character.""Gripping and believable at the same time, very well written.""Sam is a great heroine who challenges stereotypes.""Hannah Howe is a fabulous writer.""I can't wait to read the next in the series!""The Big Chill is light reading, but packs powerful messages.""This series just gets better and better.""What makes this book stand well above the rest of detective thrillers is the attention to the little details that makes everything so real.""Sam is a rounded and very real character.""Howe is an author to watch, able to change the tone from light hearted to more thoughtful, making this an easy and yet very rewarding read. Cracking!""Fabulous book by a fabulous author-I highly recommended this series!""Howe writes her characters with depth and makes them very engaging.""I loved the easy conversational style the author used throughout. Some of the colourful ways that the main character expressed herself actually made me laugh!""I loved Hannah Howe's writing style -- poignant one moment, terrifying the next, funny the next moment. I would be on the edge of my seat praying Sam wouldn't get hurt, and then she'd say a one-liner or think something funny, and I'd chuckle and catch my breath. Love it!""Sam's Song is no lightweight suspense book. Howe deals with drugs, spousal abuse, child abuse, and more. While the topics she writes about are heavy, Howe does a fantastic job of giving the reader the brutal truth while showing us there is still good in life and hope for better days to come."

Book preview

Хисарският

отшелник

Хисарският

отшелник

Хана Хоу

Goylake Publishing

Превод

Aнита Кубаиси

Copyright © 2016 Hannah Howe

Всички права запазени.

Моралното право на автора е потвърдено.

Никаква част от тази публикация не може да бъде възпроизвеждана, предавана, изтегляна или съхранявана в система за извличане, под каквато и да е форма или по какъвто и да е начин, без предварителното писмено разрешение на издателя.

Goylake Publishing, Iscoed, 16a Meadow Street, North Cornelly, Bridgend, Glamorgan. CF33 4LL

ISBN: 978-1-9996017-5-1

EBook ISBN: 978-1-9996017-6-8

Тази книга е художествена литература. Имена, персонажи, фирми, организации, места и събития са продукт на въображението на автора или са използвани фиктивно. Всяка прилика с действителни лица, живи или мъртви, или действителни събития и места е напълно случайна.

За семейството ми,

както и за Драган Данев, Иванка Данева

и всичките ми български приятели, с любов

Глава първа

Годеникът ми, д-р Алън Стори, беше водещ психолог и, като изтъкнат член на своята професия, беше поканен в Пловдив, България, за да говори на международната конференция по психология. Когато получи поканата, Алън предложи на моя милост, Саманта Смит — скромен частен детектив, да отиде с него и да се наслади на една почивка на слънце. И така, за първи път, аз се намирах в самолет — наблюдавах спътниците си, мислех си за нашата ваканция, и се притеснявах за полета и пренебрегването на моята агенция.

Докато си протягах краката, разсъждавах, че самолетите са обратното на ТАРДИСi — изглеждат огромни отвън, а са малки и претъпкани отвътре, и това го казва метър и шейсет и пет висок дребосък. Така или иначе, местата в пътническия самолет бяха удобни и с Алън до мен, можех да се отпусна. Може би.

Усещайки безпокойството ми, Алън се обърна към мен и се усмихна. Положи ръка върху моята и леко стисна пръстите ми.

— Някога била ли си в България? — попита с лек, отпуснат и спокоен тон.

— Никога преди не съм летяла — признах аз.

— Но си била в чужбина?

— Да, във Франция, на училищна екскурзия. Пътувахме до Бретан с ферибот. Морето беше гладко като езеро по пътя и въпреки това ми прилоша. На връщане каналът беше развълнуван и повръщах пет часа без да спра. Няма нужда да казвам, че това беше началото и края на моите образователни екскурзии.

— Е — въздъхна Алън, — скоро ще бъдем във въздуха и, преди да се усетиш, вече ще сме в Пловдив.

Кимнах, искайки ми се да споделям неговата увереност и спокойствие.

Седяхме един до друг, на две места вляво от пътеката, Алън до прозореца. Той гледаше през прозореца, към никой, към нищо конкретно, красивите му черти бяха спокойни и ведри, ръката му все още отпусната върху моята, пръстите му разсеяно чертаеха кръгчета около годежния ми пръстен.

— Агенцията ми работи вече шест години — замислих се аз — и това е първата ми истинска ваканция от тогава.

— Значи тази почивка е вече просрочена.

— Знам. Но какво ще стане с клиентите ми?

— Няма за какво да се притесняваш. В края на краищата, Фей е поела отговорността. Ще се погрижи за нещата. Фей е способна жена, какво толкова може да се обърка?

Моята приятелка и съквартирантка, Фей Колистер, доброволно предложи да наглежда агенцията. Фей беше любезна и съвестна, макар и понякога несериозна заради манията си за ред и чистота. Щеше да се погрижи за Марлоу, офис-котката ми, и да се грижи за бизнеса до моето завръщане. Харесвах Фей и ѝ се доверявах, но това все пак беше моята агенция, и затова изпитвах силни угризения на съвестта и нотка съжаление за това, че изоставях клиентите си и неволите им.

Бърз поглед през прозореца ми показа, че един самолет обикаляше над главите ни, чакайки да се приземи, че небето беше синьо и ясно, че слънцето грееше в един перфектен летен ден. Юли и началото на август бяха дъждовни, което съкрати летния сезон. Въпреки това Алън ме увери, че в България ще бъде горещо, така че бях облечена в къса пола и лека блуза с къси ръкави.

Докато екраните пред мен и над главата ми мигаха, едно момиче реши да изтича надолу по пътеката, докато майка й крещеше в яростно преследване. Привлекателна стюардеса, с постоянна усмивка, настигна момичето и подкани майка и дъщеря към местата им, възстановявайки реда. Оставаха моменти до излитането ни — достатъчно време да си изгриза ноктите или да ги заровя в тапицерията.

— Павлина няма търпение да се запознае с теб — каза Алън, говорейки за Д-р Павлина Димитрова, организатора на конференцията и домакина ни през следващите две седмици.

— Разкажи ми за Павлина, как се запознахте?

— Запознахме се на една конференция в Канада преди десет години.

— Тя е омъжена, нали така?

— От двадесет години, за Петър, един професор по история в Пловдивския университет. Имат и син — Михаил, на осемнадесет.

— Павлина познаваше ли Елин? — попитах аз, споменавайки покойната съпруга на Алън.

— Не — Алън тъжно поклати глава. — Никога не са се запознавали. Приятелството ми с Павлина се разви чрез международни конференции и се видях с нея и Петър социално само след като Елин беше починала.

Имаше тъга в гласа на Алън винаги, когато говореше за Елин и аз почувствах, че още му липсва, че беше оставила голяма дупка в живота му. По някаква причина, която не можех да разбера, той се беше влюбил в мен, невъздържан инат с проблемно минало. Може би ме видя като продължение на психологическата си практика. Може би изпитваше съжаление за мен и за физическото насилие, което бях преживяла в миналото. Или, може би, както настояваше той, беше пленен от красотата ми, очарован от веселия ми характер.

Веселбата беше последното нещо, за което мислех, когато самолетът под нас се раздвижи и аз се приковах здраво назад в седалката ми. Вече беше прекалено късно да скоча — пътуването беше започнало. Както обикновено, когато се сблъскам със страха, почувствах адреналина да се влива във вълнение. Предложих една колеблива усмивка на Алън, когато самолетът се издигна от земята. Хайде, помислих си аз, нека оставим грижите си зад нас, да гледаме напред към ваканцията ни и да видим какво може да донесат следващите две седмици.

Глава втора

За щастие, пътуването беше приятно, без никаква турбуленция. След ритуалното преминаване на митницата, се срещнахме с д-р Павлина Димитрова и съпруга ѝ, професор Петър Димитров, в паркинга зад облицованото със стъкло летище в Пловдив.

Петър се беше облегнал на колата си, току-що извадено от шоурума БМВ, а Павлина се усмихваше, докато пристъпваше напред да ни поздрави. Ниска и дребна, в средата на четиридесетте, Павлина имаше тъмна коса до раменете. Очите ѝ бяха тъмни, черни като нощта, и рязко контрастираха със слабото ѝ, изпито лице, което беше бледо, въпреки изобилното слънце.

— Алън! — Павлина прегърна съпруга ми и го целуна по двете бузи. — Толкова е хубаво да те видя отново! — След като направи крачка назад, тя погледна към мен, с все още видима усмивка на яркочервените ѝ устни. — А ти трябва да си Саманта — Тя ме преценяваше с женски, приятелски очи; една жена оценяваше друга, с целия подсъзнателен подтекст на това действие.

— Описанието на Алън и снимките не са достатъчно красноречиви, много си хубава!

— Много си мила — изчервих се и погледнах надолу към сандалите си, внезапно осъзнавайки задушната горещина и потта на челото си. През моите тридесет и три години, съм имала късмета да получавам комплименти; по някаква причина, мъжете, най-вече, ме намираха за привлекателна. Въпреки това, емоционално белязана от майка-алкохоличка и агресивен бивш съпруг, за мен беше трудно да приемам похвали, макар че този недостатък в характера ми вече избледняваше, благодарение на любовта на Алън. Усмихнах се на Павлина и казах:

— Радвам се да се запознаем.

— Съпругът ми, Петър — тя кимна към съпруга си, мъж, благословен с тъмна коса, прошарена със сиво, тъмни очи и красиво, приятелско лице. Слаб и висок около метър и осемдесет, Петър излъчваше увереност и приятно чувство на спокойствие.

— Здравей, Петър — кимнах аз, докато регулирах каишката на сака си.

— Здравей, Саманта.

Петър взе сака от ръцете ми и, с помощта на Алън, сложи куфарите ни в багажника на колата си.

Докато Алън вдигаше най-големия и най-тежкия куфар от асфалта - моят, разбира се - попита:

— Как е лозето, Петър?

— Първият му въпрос — смъмри го Павлина — е за вино, не за мен или за семейството ми.

— Съжалявам — извини се Алън, — как си, Павлина? Как е Михаил?

— Добре съм, малко притеснена заради конференцията, но сега, когато си тук, съм сигурна, че всичко ще мине добре. Михаил все още се държи като мрачен тийнейджър. Скоро ще заминава за Софийския университет и се надявам, че там ще направят човек от него.

— Трябва му приятелка — измърмори Петър, затваряйки багажника на колата си.

— Ще си намери приятелка — уверено заяви Павлина. — Може би в университета.

Когато се качихме в колата, Петър и Павлина на предните седалки, Петър зад волана, Алън и моя милост на задните седалки, Павлина попита:

— Как е Алис?

— Добре е — отговори Алън. — И тя също има своите мрачни моменти, като Михаил, но скоро ще започне да мисли за университета, ако го позволят оценките ѝ.

— Този път не е с теб — отбеляза Павлина, докато погледът ѝ се скиташе към огледалото на шофьора, а показалецът ѝ изчистваше въображаемо петно от лявата ѝ буза.

— Алис става все по-независима всеки ден. Мисля, че това е добре за нея. Мисля, че сега е на възраст, на която може да остане сама.

Отворените прозорци на колата предлагаха приветлив, охлаждащ бриз, докато излизахме от летището и потегляхме към Пловдив.

Свихме надясно, през мозайка от полета; селскостопанските земи се разливаха пред нас докъдето стигаше окото. В полетата забелязах пшеница, лук, картофи, ечемик и захарно цвекло, всички растящи в изобилие. Докато пътувахме по правия път, един червен трактор ни следваше, орейки широко, сухо поле, а вляво забелязах уморен кон, стадо подозрителни крави и няколко игриви кози.

— Попита за виното — каза Петър, вниманието му насочено към пътя, докато забавяше скоростта, минавайки покрай една жена яздеща кон.

— Да — отговори Алън — как е лозето?

— Цъфти. Имахме добра реколта миналата година, а тази трябва да е още по-добра. Когато стигнем до Гроздово, трябва да го опиташ.

— Но без да прекаляваш — предупредих го аз.

— Няма питейна вода във ваканционната къща на Петър — обясни Алън — и все ще трябва да пием нещо, така че защо не вино?

— Сигурна съм, че Павлина има предостатъчно бутилирана вода — разсъждавах аз.

— Игнорирай ги - Павлина погледна през рамото си и се усмихна. — Мъжете се превръщат в деца, когато говорят за любимите си неща.

— Ти си любимото ми нещо, скъпа — ухили се Петър, докато потупваше бедрото на жена си.

— Сега се закача — намръщи се Павлина, въпреки че блясъкът в очите ѝ издаваше, че оценява думите и жеста на съпруга си.

Влизайки в Пловдив, сивите жилищни и индустриални сгради предлагаха остър контраст с плодородните полета, които вече избледняваха в далечината. Никога не съм била почитател на високите сгради и тези в Пловдив, наследство от комунистическата епоха, не промениха мнението ми — безнадеждни и мрачни, изглеждаха готови за разбиващата топка. Въпреки това, пътувайки из града, забелязах, че спортния център изглеждаше нов и модерен, а хотелите гостоприемни. Друго възвишение от апартаменти, строени още през 19-ти век, предложиха по-привлекателна фасада с цветната им боя и богато украсени балкони, а един парк предоставяше нотка зеленина.

Докато слънцето напичаше и полата ми залепваше по седалката, минахме през един жилищен комплекс - подредените, полу-самостоятелни сгради се отличаваха с ярки теракотени покриви.

В покрайнините на Пловдив къщите се разреждаха и скоро отново се озовахме в провинцията, минавайки през полета плувнали в лавандула, рози, макове и слънчогледи, осеяни с ябълкови и крушови дървета, всички натежали от сочни плодове.

— Как е Ирена? — попита Алън, докато очите ми се наслаждаваха на плодовете.

—