Седем стъпки към Здравето

By Теодор Николов

Съдържание на книгата:

1. Основни принципи на здравословното хранене

2. Развенчаване на някои митове за храненето

3. Вегетарианство, веганство, суровоядствo

4. Чудодейната сила на поста

5. Слънце, Природа и Паневритмия

6. Правилното дишане

7. Преодоляване на вредните навици и на отровите в козметиката

• Language: Български
• Publisher: Беинса БГ
• Release date: Feb 13, 2020
• ISBN: 9780463273494

Теодор Николов

http://istina.bg/

Book preview

Отношение към храната

„АКО ВИЕ БИХТЕ СЕ ХРАНИЛИ с любов, щяхте да видите каква грамадна сила се крие в яденето. Ако ядете с любов, ще видите каква грамадна сила ще придобиете." (4)

„Ап. Павел казва: „Яжте, пийте и благодарете." А аз се изразявам така: да ядеш с любов, да обикнеш храната, и тогава тази енергия се привлича в организма, защото храната е жива и тия частици, след като влязат по закона на Любовта и ги сдъвчем, живата енергия от тях се влива в нашия организъм и го обновява.

Обаче, ако ние нямаме разположение, образуват се течения... и става изтичане на енергията. Първото нещо: ученикът няма право да се гневи на трапезата. Забранено е в природата при ядене да се гневим. На човека абсолютно е забранено при ядене да се гневи." (5)

„Когато човек е разсеян, не трябва да яде. Работата тогава е напразна. Във всяка работа трябва да имаме концентриран ум." (6)

„Храните са материализирани мисли на същества, които стоят по-високо от нас, и тези мисли се трансформират у нас, когато ядем плодове и зеленчуци." (7)

„Бъдещата култура, ако дойде култура, трябва да научи хората как да ядат. Човек да яде с любов." (12)

„В Школата основният закон на яденето е Любовта. Според това правило, никой ученик няма право да седне да яде без любов. Ако нямаш любов в сърцето си, не яж. Нямаш ли любов в душата си, гневен ли си малко, не яж. Стой и не яж дотогава, докато това лошо разположение изчезне и придобиеш разположение и благодарност към Бога. Ако приложите това правило, ще видите как законът работи и ще видите дали ще има болести." (13)

„Христос казва: „Аз съм живият хляб." Вие ще намерите този хляб във всички храни и плодове. Търсите ли Божественото, ще го намерите и в храните, и в плодовете. За да се свърже с Божественото в храната, човек трябва да яде всичко с благодарност и любов. В това се крие философията на храненето. Който е могъл само един път в живота си да яде с любов и благодарност, той е разбрал смисъла на храненето. Не е въпрос да яде човек разнообразна храна, но той трябва да яде с любов и да благодари на Бога за великото благо, което му е дал. Тогава и най-простата храна е благословена." (14)

„Когато е гладен и яде с любов и с разположение, човек придобива нещо ценно от яденето. Малко ще ядеш, но с любов. То допринася повече от многото ядене, прието без любов. Всяко нещо, което се върши с любов, се увеличава... Бъдете доволни от малкото." (15)

„Религиозният казва, че яденето е изкушение и човек трябва да се въздържа от него. Разумното ядене, т.е. яденето с любов, е благо, а без любов води към нещастие. Ако ядеш с любов, дълго време ще живееш; ако не ядеш с любов, преждевременно ще умреш." (17)

„Често ние претърпяваме различни кризи в живота си по единствената причина, че не спазваме правилата, на които Бог е подчинил човешката душа. Например някой път ние сме невнимателни с яденето, гледаме да се наядем бързо. Мислим, че има някоя работа по-важна от яденето. Заблуждаваме се. Най-важната работа в дадения случай е яденето. Ако ти не ядеш правилно, ако не ядеш с любов, и другите работи така ще свършиш.

Мислиш, че има някоя работа по-важна от яденето, но всяка добра работа в света зависи от яденето. Ако ти ядеш добре, тогава умът ти ще мисли добре, ще работи добре. Щом не ядеш добре, и мисълта ти няма да бъде добра, мислите няма да бъдат добри. И работата ти няма да бъде добра.

Казваш: „Да мине яденето, каквото и да е сготвено. – Не каквото и да е сготвено, но добре да е сготвено, по всички правила. (18)

„Яж с любов, за да растеш и да се развиваш правилно. Ако не ядеш с любов, ти сам ще се отровиш." (19)

„Ако ние не виждаме Бога в светлината, която ни праща, във въздуха, който дишаме, във водата, която пием, в хляба, който ядем – къде е тогава Господ? Като ядеш хляб, ще благодариш. Скрит е Господ там и ако ядеш с Любов, ще Го почувстваш. Ако ядеш без Любов, Господ те наказва. Всъщност ти сам се наказваш." (20)

„Ние за в бъдеще не се нуждаем от многото ядене. Трябва да намаляваме яденето. Сега много работим и ядем. Вследствие на това, повечето от хората умират от ядене. Може би 95 процента от хората умират от преяждане, а само 5 процента от други работи. Много бързат хората, в яденето не подбират храните. Като седнат, лакомия има.

Яденето е един велик процес на любовта. Човек, който не се храни с любов, всякога страда. Помнете едно нещо: 95 процента от хората страдат от преяждане. Като ядат, не благодарят, все са недоволни от нещо. Ще намерят, че яденето не е хубаво, че хлябът е сух, много работи има, които им пречат.

Едно хигиенично правило е: Човек трябва да благодари за хляба, който му е даден. Ако са ти дали лошо ядене и лош хляб, това показва, че ядеш без любов.

Аз не съм видял човек, който благодари на Бога, да има лошо ядене. Всякога, който благодари на Бога, ще му донесат хубаво ядене. Няма изключение – подобното подобно привлича. Любовта всякога привлича хубавата храна, а безлюбието привлича лошата храна." (21)

Кога да се храним?

„БЛАГОДАРЕНИЕ НА СВОЕТО невежество, хората сами се наказват. Някой се наяде с трудносмилаема храна или с консервирана риба и цяла нощ не може да спи, превива се от болки в стомаха, върти се на една, на друга страна и после казва: „Господи, защо ми даде такава храна? – Кой е виновен за това? ... Никой учен, никой лекар не препоръчва вечер да се яде консервирана риба или каква да е трудносмилаема храна. Разумност се изисква от човека, за да изправи своя живот. (22)

„Сега често ние отиваме да спим, когато стомахът ни е пълен, възприета е някоя трудносмилаема храна, и тогава в стомаха навсякъде има борба, има излизане и влизане в тялото, ние се обръщаме на гърба, мъчим се, стенем, пъшкаме, охкаме, и едва някой заспи към 12 ч., а някои към 2 ч., и после казват: „Не мога да спя", а не се запитва защо не може да спи.

На другата вечер пак по същия начин – той се е наял с трудносмилаема храна и пак цяла нощ не може да спи.

И казва: „Не ми върви, някакви дяволи има в тази къща или „еди-кой си дошъл, че затова не можал да спи. Не, не, причината не е там! Нечистият въздух може някой път да е причината, но главният фактор – това е храната в стомаха. Сега вие ще кажете: „Това са маловажни работи. – Не, не, всеки един ученик трябва да започне от маловажните работи. (5)

„Казвам: Самовъзпитание е нужно на човека! Ако иска да яде грозде, той може да яде и в полунощ, но трябва да се качи на своя самолет, да вземе със себе си кошницата с грозде и да стигне слънцето. Щом го стигне, свободно може да яде. Правило е: Човек трябва да яде след изгрев слънце и преди залез слънце.

Преди изгряването на слънцето не е добре да се яде. При сегашните условия на живота, това правило не може всякога да се спази, но който иска да живее разумно, той трябва винаги да го има предвид.

Правете този опит в продължение на една година или на няколко месеца, да видите какви резултати ще придобиете. Човек трябва да измени своя начин на живеене, ако иска да създаде в себе си характер." (23)

„След залез слънце абсолютно никакво ядене!" (24)

„В природата 12 часа е времето, когато си гладен. Не трябва да прегладнееш, но да огладнееш.

„Кога е 12 часа в природата? – Когато дойдеш до най-високата точка на глада. Този момент внася импулс в човека да възприема храната. Тогава слънцето е точно на зенита. Тоя момент е най-добър за хранене. Тогава храносмилането става правилно. Ако ядеш, когато не си гладен, храносмилането се затруднява. (25)

„Ако само знаеш как да се храниш, а не прилагаш това знание, нищо не придобиваш. Знаеш, че трябва да дъвчеш храната си добре, но не я дъвчеш. Знаеш, че трябва да ядеш рано, преди залез слънце, но ядеш късно. Каква полза имаш от това знание? Вечеряш късно и цяла нощ не можеш да спиш: обръщаш се на една и на друга страна. Знаете много правила за живота, но като се намерите пред една трудност, не можете да ги приложите." (26)

„Ако искаш да бъдеш здрав, да живееш 120, 150 или 200 години, никога не трябва да преяждаш. Никога не трябва да ядеш след залязването на слънцето. Ядеш ли веднъж, след като е залязло, ти с 10 години ще съкратиш живота си. След като изгрее слънцето – яж, a след като залезе – не яж. И да има любов в душата ти. Каквато и да е храна не яж, избирай хубава храна. Ако не е хубава храната, откажи се от нея." (27)

Разнообразието

„УПОТРЕБЯВАЙТЕ САМО тези плодове, които обичате, а които не са ви приятни, употребявайте по-рядко. При сегашните условия не е добре да се храните само с хляб или само с плодове – това е крайност." (8)

„Колкото и да е хранително житото, хората се стремят към разнообразна храна, затова те често употребяват и ръжен хляб. Всяка зърнена храна, всеки плод съдържа в себе си специфични елементи, от които човешкият организъм се нуждае. По тази причина човек отглежда различни зърнени храни, зеленчуци и плодове." (28)

„Ако през целия си живот се храните само с баници, ще бъдете ли благодарни? – Не, вие ще имате нужда от разнообразна храна." (29)

„Всички не може да се хранят с една и съща храна. Трябва да има разнообразие." (30)

„Всеки плод служи за проява на една или на друга добродетел в човека. Разнообразието на добродетелите зависи от употребата като храна на различните растения и плодове. Човек сам по себе си не може да бъде добродетелен. Той може да възприеме добродетелите само от растителната храна. И за в бъдеще, когато хората се научат да се хранят правилно, те няма да употребяват само една храна – например само сливи или само ябълки, но ще употребяват разнообразна храна." (31)

„Ако една храна не се приема от стомаха, да се замести с друга. Еднообразната храна, еднообразните чувства и мисли уморяват човека." (32)

„Храната не трябва да бъде еднообразна. В хилядите плодове, които Бог е създал в света, има известни елементи, които са необходими... Някои храни служат за обнова на стомаха; някои служат за обнова на сърцето; някои служат за обнова на човешкия мозък."  (33)

„Окултният ученик трябва да избягва еднообразната храна. Някой се подлага например на картофен режим. Цял месец се храни само с картофи. Какво ще му допринесе тази храна? Друг се храни цял месец само с череши. Трети – само с грозде. Това не е правилен начин за хранене. Когато Бог създаде първия човек, каза му: „Ще ядеш от всички плодове в тази градина, само от един плод няма да ядеш – от плода на дървото за познаване доброто и злото." – Така и вие, от всички плодове ще ядете, но от забранения плод няма да ядете.

Ако се храниш с картофи, ще опиташ всички видове: днес ще ядеш бели картофи, утре ще ядеш червени. Ще опиташ всички видове картофи и ще пристъпиш към друга храна. Ако се храниш с череши, ще опиташ всички видове череши. Ако се храниш с грозде, по същия начин ще опиташ всички видове грозде. Винаги трябва да разнообразявате храната си, защото всеки вид храна съдържа специфични енергии, необходими за организма ви. В човека има едно особено чувство, което на всяко време му подсказва каква храна трябва да яде. Защо? Защото в даден случай само в тази храна човек ще намери онези специфични елементи, които са необходими – било за съграждане на организма, било за създаването на някоя велика мисъл или някое благородно чувство." (34)

„Еднообразието е опасно във всяко отношение: и в религията, и в науката, и в живота. Еднообразието даже и в доброто и в злото е опасно. Всичко, в което има еднообразие, е опасно. Ако се храниш само с череши, ще заприличаш на череша; ако се храниш само със сливи, ще заприличаш на слива. Даже и с хляб да се храниш само, на хляб ще заприличаш. Еднообразието в храната е също опасно. То прави човека еднообразен." (35)

„Днес хората се хранят със сравнително по-проста и по-еднообразна храна от тази на първите човеци. Някои се хранят само с месо, вследствие на което заболяват от подагра. Други пък се хранят повече с боб, но и те са осъдени на същата болест. Изобщо, човек трябва да разнообразява храната си." (36)

„Човешкият организъм се нуждае от различни елементи... Ако организмът придобива само един елемент, човек дохожда до еднообразие, което убива. Изобщо, човек трябва да се пази от еднообразието в живота. Като дойде до еднообразието, и богатият се отказва от богатството си. Когато човек преяде, и най-приятната храна произвежда в него тягостно състояние, вследствие на което стомахът му отказва да приема тази храна. Човек се нуждае от разнообразна храна." (37)

„Като ученици на окултна школа, вие трябва да разрешите първо въпроса със физическата храна, а после и с духовната. Физическата храна трябва да бъде разнообразна, но природосъобразна. При това, колкото по-високо стои човек в развитието си, толкова по-чиста храна трябва да употребява." (38)

„Различните характери са причина за различното разположение на хората към храните. Едни хора обичат повече ябълки, други – круши, трети – сливи, череши и т.н. Това наричаме вкус, който се изявява не само към храните, но и към цветовете, към начина на обличането, на живеенето и т.н." (39)

„Човек трябва да избягва еднообразието в яденето. Всеки ден трябва да употребява специфична храна." (40)

„Природата, която е пратила човека на Земята, тя желае да му даде разнообразна, богата храна. Например, ако ти никога не си вкусил портокал, липсва ти нещо от портокала. Ако ти никога не си ял сливи или грозде, ще ти липсва нещо, което сливите или гроздето могат да ти дадат. Ако никога не сте яли житен хляб, ще ти липсват тези качества, които житото носи, както е в тези народи, които не са яли житен хляб...

Всички плодни дървета са акумулатори на различни енергии, които идат от слънцето и те ги акумулират, събират. И онзи разумният човек, който знае как да яде, той ще се ползва от Божествените енергии." (41)

„Трябва да знаеш в различните сезони кога какъв плод да употребиш. Трябва да знаеш кога ти трябва един плод – не всякога. Защото човек е сложно същество и му трябва разнообразна храна, много разнообразна храна. Ние, съвременните хора, се храним много еднообразно. Там е злото. Бедните хора се хранят много еднообразно и вследствие на това става упадък в морала им." (42)

„Еднообразната храна, каквато и да е, винаги е вредна." (43)

„Ние не сме задължени да ядем много боб. Нито сме задължени да ядем много леща. Всякога еднообразната храна осакатява човека. При каквито възгледи и да сте, вие трябва да приемате разнообразна храна...

Вглъбете се в себе си и ще видите за всеки даден случай каква храна трябва да употребите." (44)

„За да прогресираш, трябва да знаеш каква храна да ядеш. Избягвайте еднообразна храна!" (45)

„На първо място изучавайте храната. Всички същества дълго време са се учили как да употребяват храната и едва някои от тях са се научили как да се хранят. И човек сега се учи да се храни, понеже храната му е разнообразна и в дадени случаи не знае каква храна да употребява. Има определена храна, която след приемането ѝ придава известна мекота и образува мускулите на човека; има определена храна, при чиято употреба се образуват костите; има храна, при чиято употреба се образува нервната система. Следователно, ако възприемете храна, която не подкрепя мускулите ви, последните ще отслабнат; ако не употребявате храна, която подкрепя костите ви, последните ще отслабнат; ако не употребявате храна, която подкрепя нервната ви система, тя ще отслабне." (46)

Комбиниране на храните

„ЗАБОЛИ ТЕ КОРЕМЪТ и казваш: „Какво ли стана? – Природата те пита: „Какво яде? – „Е, ядох еди-какво си. – Тя ти даде един малък урок, че така не се яде. Никога не яж круши и не яж масло след крушите. После, ял си круши и пиеш топъл чай или вряла вода пиеш. Тя пак ти казва: „След круши вряла вода не се пие. Пий врялата вода преди да си ял крушата. – Или моркови си ял, или зеле си ял и пиеш вряла вода. После това ще те заболи, онова ще те заболи и казваш: „Урочасаха ме!" (48)

„Една сестра се оплакваше от силно главоболие и стомашно разстройство. Питам я какво е яла. Оказа се, че яла кисело мляко и след това ягоди. Киселото мляко и ягодите не се спогаждат... Като лечебно средство, киселото мляко е на място, но не и с ягоди." (50)

„Праскова след кайсии не върви." (7)

„Който иска да бъде здрав, не трябва да смесва храните. Ще ядеш една храна и като се смели, тогава ще приемеш втора." (47)

„По някой път аз виждам хората, техните понятия са смешни. Той смесил леща, боб, ориз, всички тия неща. Не иска поотделно ориза, поотделно лещата – смесил ги, понеже на едно място щели да идат всичките. Леща, боб, ориз, всичко сложил в тенджерата.

Казвам: Не е лошо, няма престъпление в това, но в храносмилането бобът не се смила еднакво с другите – не отнемат еднакво време. И да уврaт не отнемат еднакво време. И да се смелят еднакво време не отнемат. Не можеш да сложиш боб и ориз заедно. Оризът за половин час ще се свари, но бобът два часа трябва да заври." (49)

„Донесли ябълки и ме питат по български начин ли да ги сготвят или по латвийски. Казвам: „Какъв е българският начин? – Българският начин е ябълки, захар и вода. А пък латвийският е ябълки, брашно и яйца – слага се тесто в ябълките. И питат как да го сготвят... Казах: Опитайте и ако е вкусно и лесносмилаемо, сгответе го. А ако не е лесносмилаемо, тогава друго сгответе. Защото яйца, захар, брашно и ябълки подхождат ли си? Яйцата и захарта как ще ги примирите? Яйца и захар отиват ли? Една кокошка, когато мъти яйца, дават ли ѝ захар? (51)

„Да пиете вода, стоплена на слънцето! За децата ви: след залез слънце абсолютно никакво ядене. Смесване на храна никога да не правите. Например салата с яйца, чай и риба, риба и яйца, сирене и риба и пр." (52)

„След ядене киселите ябълки са полезни, помагат за храносмилането." (7)

„Сладките храни не искат смесване с други, те са лесносмилаеми." (7)

„Представете си, че ви дам череши, сливи, круши, грозде, ябълки, мушмули – дам ви 10 вида плодове. От всичките наведнъж ли трябва да ядете? Най-хубаво е да се разпределят, да мине време между яденето на различните видове. Най-малко един час, два, три или четири часа... Ако сте умен човек, ако сте гениален – ще ви трябват 40 часа. Ако сте талантлив – 30. Ако сте обикновен – 20, пък ако сте някой будала – 1 час." (53)

Колко да ядем?

„СТРАДАНИЯТА НА СЪВРЕМЕННИТЕ хора се дължат именно на преяждането и на безразборното хранене." (54)

„Ако преядеш, и най-добрата храна ще произведе разстройство в организма." (55)

„Всяко нещастие е един признак, че човек е извън своите релси. Едно животно никога не можем да го накараме насила да яде и да пие повече, отколкото му е потребно, а човек, за да угоди на другите, може да преяде и да препие като изпие даже и 20 чаши вино; и с това си причинява сам нещастие." (56)

„Който иска да бъде здрав, трябва да диша чист въздух, да пие чиста вода, да се храни с чиста, лесносмилаема храна и никога да не преяжда." (57)

„Някой ще каже, че не трябва да се яде. Аз пък казвам, че трябва да се яде, но да не се преяжда, да не претоварваме стомаха си." (58)

„Днес хората страдат физически и душевно по причина на неправилно хранене. Те не знаят каква храна да употребяват. Ако искате стомахът ви да бъде в изправност, употребявайте само по едно ядене на ден и никога не преяждайте." (59)

„Българинът страда от преяждане. Ако яде по-малко, всичко ще се оправи. Като яде, човек трябва да изяде 20 хапки и там да спре." (60)

„Когато човек мисли само за ядене и за пиене, когато преяжда, той преждевременно умира. Ако човек живее разумно, той може да достигне 100-120 години." (61)

„Храненето е велика, благородна работа, която ще вършиш по всички правила. Никакво бързане при яденето! Ще ядеш полека, 15–20 минути ще ядеш, но няма да бързаш. Една от причините за неуспеха в живота на съвременните хора се дължи на бързото ядене...

Ученикът трябва да знае колко да яде, за да се нахрани – нито една хапка повече или по-малко. Абсолютно не се позволява на ученика да преяжда. Като усети, че му е най-приятно яденето, да спре там. Спре ли при най-сладката хапка, в организма се събира една възходяща, творческа енергия, която гради, разширява и повдига човека. Каквото започне, всичко му върви." (5)

„Един от начините на лекуване на съвременните хора е да ядат малко, изобщо, да не преяждат." (66)

„Ако някой човек е преял, как ще му помогнете? Ще го заставите по някакъв начин да повърне храната или да вземе очистително.

И в единия, и в другия случай трябва да се действа бързо, иначе има опасност от отравяне на кръвта." (62)

„Ако преяждаш, съкращаваш живота си... Никога да не преяждаш и винаги да ядеш с благодарност и доволство – ето две правила за продължаване на живота." (63)

„Когато човек се храни късно, малко време преди лягане, когато преяжда и яде храна, която не е по вкуса му, състоянията му са мрачни. Ето защо, за да превърне лошите си състояния в добри, за да избягва мрачни състояния на духа си, човек трябва сутрин да закусва след изгряване на слънцето. При това, за предпочитане е всякога да остава малко недохранен, отколкото да задоволи напълно глада си или пък да преяжда. Последното е особено вредно за човека." (64)