Епос за Крали Марко

By Стоян Попов

Легенди се носят за храбрия юнак Крали Марко, живял едно време по нашите земи и бранил християните от османските нашественици. Неговият образ в народната митология е въплъщение на храбростта и смелостта и през годините дотолкова се е обогатил, че на Марко се приписват подвизи, които са далеч извън възможностите на обикновения човек.

През 1901 година Стоян Попов, познат още като Чичо Стоян, издирва, събира и преработва за първи път епоса за Крали Марко. В девет песни се разказва оригиналната история на Марко, история за неговите подвизи и пътя му към легендите.

• Language: Български
• Publisher: SAGA Egmont
• Release date: Jan 20, 2020
• ISBN: 9788726246827

Book preview

пѣе.

ПѢСЕНЬ ПЪРВA

Растна Марко, растна и порастна,

та дорастна до седемь години,

па отиде нсрѣди лѣтна жега,

да отиде на езеро синьо,

да се Марко поразхлади малко.

Кога Марко до езеро стига,

чува жаленъ писъкъ на детенце.

И поглежда Марко — що да види! —

писка, плаче девойченце малко

и отъ плачъ е, клето, посинѣло,

че го жешко слънце изгорило.

На Марка е върло дожалѣло,

та начупи клончета зелени

и направи сѣнка на детенце,

па катъ майка сладко му запѣя:

— Нани, нанкай, мила горска рожбо,

нани, нанкай, мило, да порастнешъ,

та ще тебе за сетра да имамъ. . .

Aла Марко още не допѣя,

ей че иде горска самодива,

самодива — горска самовила,

ей че иде презъ гора зелена:

— Искашъ нея за сестра да имашъ,

искашъ, Марко, ала туй не бива,

доръ не сиснешъ млѣко самодивско.

Мали Марко дума не дочака,

сложи устни на гърди ѝ бѣли,

та засука млѣко самодивско,

миризливо като горско цвѣте.

Па продума самовила млада:

— Я сега се малко поопитай,

ще ли можешъ, Марко, да подигнешъ

и подхвърлишъ камъкъ скаловити.—

Засили се малки Крали - Марко

да подигне камъкъ скaловити.

Марко дига — камъкъ се не мърда.

Самовила Марку проговори:

— Я посисай, Марко, още малко,

белки сила повече сдобиешъ,

та да можешъ камъкъ да подигнешъ.

Обърна се мали Крали Марко

къмъ гърди й бѣли самодивски,

па отъ лѣва и отъ дѣсна суче, —

и подигна камъкъ скаловити,

та далече Марко го покити,

надалече презъ Пиринъ-планина,

па на Марка самовила дума:

— Чуй ме, Марко, чуй, посинче мило,

ако нейде у неволя паднешъ,

ти повикай мене или нея —

тя ще, Марко, скоро да порастне

и въ неволя ще да ти помага.

Па прегърна рожба Гюргелена

и подлитна надъ гора зелена.

ВЪтъръ вѣе рухо самодивско

и развѣва коси златноруси,

що се рѣятъ надъ Пиринъ-планина.

Ранѝ Марко рано въ понедѣлникъ,

да отиде къмъ Пиринъ-планина,

да се Марко малко попрошета.

Кога мина презъ поле широко,

гледа Марко по широки друми,

че копае старецъ бѣпобради,

да си чисти храсте и трънаци.

Па и Марко отъ друмъ поотби се

и поседна накрай равни друми,

да погледа старецъ какъ се мѫчи,

какъ копае храсте и трънаци,

какъ копае лѣгенъ день до пладне.

Па кога се старецъ поумори

и отиде до изворъ студени,

та полегна малко да си дрѣмне,

рипна Марко на нозе юнашки,

та заскуба храсте и трънаци.

Скуби Марко съсъ юнашка сила,

скуби Марко и далечъ ги хвърля,

та грамада цѣпа награмади

и очисти деветь лехи мѣсто.

Салъ остави дърво оpѣхово

и на сѣнка подъ дървото легна,

да се Марко малко поотмори.

Старецътъ се отъ извора върна

и се чуди Марку на юнашство,

що е толко храсте награмадилъ

и е легналъ моренъ дa почива,

па кога си Марко дъхъ поема,

долу свежда клоне орѣхови.

Събраха се банове, войводи,

да си пиятъ вино и ракия,

и единъ се съ други изприкажатъ;

а кога се съ вино понапиха,

всЬки себе съ юначество хвали.

Млади Марко, и той се похвали:

— Чуйте мене, банове, войводи,

всички тука сте юнаци знатни,

ала съ мене никой равенъ нѣма,

мойта сила — сила е голѣма!

И земята, ако дръжка има,

азъ бихъ нея съсъ ржка подигналъ,

бихъ я дигналъ, бихъ я преобърналъ!

Проговарятъ банове, войводи

и съсъ Марка шега си подбиватъ:

— Луди Марко, що се не засрамишъ,

а земя се хвалишъ да обърнешъ?

И баща ти Вълкашинъ 6ѣ чутенъ

съсъ имане, що му броя нѣма,

и коне му, и оржже бойно —

де ли, Марко, като тѣхъ ще има?

Aла той се нийде не похвали! —

Засрами се млади Крали Марко,

та си бърже враня коня яхна.

А на друми самъ е Господь седналъ,

да си чака млади Крали - Марка,

да му малко сила поотнеме,

да не би се Марко пошегувалъ,

да обърне тая Божа земя

и на Бога пакость да направи.

Гледа Марко въ тия равни друми,

че се мжчи старецъ бЪлобради,

да